Сутрините гледах как си идваш...
И беше и прекрасна, и красива ...
Прибираше се тайничко, по изгрев...
И влизаше във двора си щастлива.
Открадвах си парченца от дъха ти
и криех ги във спомени далечени.
Опитвах се да влизам във съня ти -
да бъда с теб, макар и отдалече.
Косите ти блестяха като слънце.
Усмивката ти бе на самодива.
Сърцето ми объркано крещеше,
че чувствата към теб ще го убият.
Но аз потайно пиех до забрава
от образът ти с изгрева донесен.
Съседката, която изкушава -
сега си само текст на моя песен .
