Търсех подслон.
И се лутах.
Прелитах от стряха на стряха...
Но празни гнезда
и обрулени
ме лъжеха
с хладни обятия.
Небето сивееше свъсено,
не искаше мене да чака.
Аз пърхах с крилата опърпани,
отдавна изпуснал ятата.
Безпомощно сви се небето.
Засипа ме с капки надежда.
Намокри за миг битието
на моето дълго оглеждане.
