Като мъничка капка вода,
след себе си оставяща следи,
целувам те без свян.
В тишина затворил съм невиждащи очи
и стичам се по теб,
по твойта кожа...
Светлината на нощта
дойде в съня ни
и те докосваше свенливо с мойте пръсти,
озаряваше гърба ти
с лунен дъх.
Игриво се редяха полусенки.
Във вените пулсираше ритмично
небитието ни - безгласно, непорочно.
Отблясъци от звездни водопади
в гърдите ни се вливаха оброчно
и морни, задъхвахме се, жадни за любов.
Потичам по настръхналата кожа...
попивам в теб, оставяйки следи ...
Горещо е, превръщам се в пара...
в отблясъка на твоите очи ...
И няма ден, и няма час...
И няма мисъл ...
От лунни полутонове отвара
в парченце кехлибар забърквам аз.
Орисал съм го сам, с магия стара.
Зазиждам в него спомена за нас.
