Обезболяващо

Невидими нишки
са превързали раната,
която остана,
когато те откъснах от мен.
Ти отлетя.
Аз останах във празното,
а дъхът ми във спомена
скита с рефрен
от последния крясък
на твоето тяло.
Не кървя,
но оставям кървава диря,
докато търся
поредното обезболяващо,
с което да се залъжа,
че не боли.
Невидимите нишки
оставят следи...
Не боли...
Не боли ...
Не боли ...
Аз и ти ...
Аз и ти...
Аз и ти ...
Пак те търся ...
Намери ме!

Съседката

Сутрините гледах как си идваш...

И беше и прекрасна, и красива ...

Прибираше се тайничко, по изгрев...

И влизаше във двора си щастлива.


Открадвах си парченца от дъха ти

и криех ги във спомени далечени.

Опитвах се да влизам във съня ти -

да бъда с теб, макар и отдалече.


Косите ти блестяха като слънце.

Усмивката ти бе на самодива.

Сърцето ми объркано крещеше,

че чувствата към теб ще го убият.


Но аз потайно пиех до забрава

от образът ти с изгрева донесен.

Съседката, която изкушава -

сега си само текст на моя песен .

Натюр

Изпуснах телефона...

Прасковите прошептяха
в остарелия натюрморт,
че са ми набори и е време
да се разпихнат,
но искаха позволение.

Без срам, без излишни подозрения,
сладострасни сливи се синееха,
надживяващи срока си за годност.

С безцеремонност
вятърат довлече миризмата
на кебапчета и на кюфтета.

Не се интересуваше
от плодовете на стената.
Донесе мирис на райета
в селско-пушечна реалност.

Беше тих и беше хрисим.

Относителен съм, рече...
Независим.

Взех си телефона от земята.
Да говоря с небесата.

Отражение

Отразяваме се в огледалото.

Студено е.
Зимата идва от днес.

Кипяща,
замръзваш в стенание

и обгръщаш душата ми
с лед.

Отразяваме се.

Джон Ливингстън - гълъбът

Търсех подслон.
И се лутах.
Прелитах от стряха на стряха...
Но празни гнезда
и обрулени
ме лъжеха
с хладни обятия.
Небето сивееше свъсено,
не искаше мене да чака.
Аз пърхах с крилата опърпани,
отдавна изпуснал ятата.
Безпомощно сви се небето.
Засипа ме с капки надежда.
Намокри за миг битието
на моето дълго оглеждане.

Молитва за милост

Смили се над мен Господарю!
Прости ми неволните грешки -
намирам в искрицата радост
повод за страх и болежки.
Прости ми мечтите неволни,
човешките нужди и страсти.
Понякога чувствата болни
разлагат душата на части.
Прости ми за празните думи,
прости ми за низшите мисли,
в които отдавна се губя
във опит душата да чистя.
Дари ме със своята милост,
сърцето да спра да раздирам.
Аз, грешникът, разпнат на кръста,
без да обичам  -  умирам.

Не бъди нетърпелива

Не бъди нетърпелива,
знам клокочи всичко в теб
и тревога те залива
с топлина, а после с лед.
Сън не те лови, не лягаш!
Чакаш да се изтощиш,
но от сънищата бягаш.
Можеш ли да си простиш?
Просто спри да се страхуваш
и да търсиш любовта.
Тя ще дойде без да чука,
и без ключ ще влезе тя.
Ти не я пъди с обиди
и не я черпи със страх.
Любовта е нещо лудо,
но не я наричай... грях!

Кехлибар

Като мъничка капка вода,

след себе си оставяща следи, 

целувам те без свян. 

В тишина затворил съм невиждащи очи 

и стичам се по теб, 

по твойта кожа...

Светлината на нощта

дойде в съня ни

и те докосваше свенливо с мойте пръсти,

озаряваше гърба ти

с лунен дъх.

Игриво се редяха полусенки.

Във вените пулсираше ритмично

небитието ни - безгласно, непорочно.

Отблясъци от звездни водопади

в гърдите ни се вливаха оброчно

и морни, задъхвахме се, жадни за любов.



    Потичам по настръхналата кожа...

    попивам в теб, оставяйки следи ...

    Горещо е, превръщам се в пара...

    в отблясъка на твоите очи ...


    И няма ден, и няма час...

    И няма мисъл ...


    От лунни полутонове отвара

    в парченце кехлибар забърквам аз.

    Орисал съм го сам, с магия стара.

    Зазиждам в него спомена за нас.

На пръсти

Любовта ни тъй отмина,
точно както и дойде-
бърза, огнена и дива,
за момент дъха ни взе.

После сякаш се задъха.
Чувствата ни разпиля.
И на пръсти се измъкна,
точно както бе дошла ..