От хиляди парченца се събирам.
И пъзела не спирам да редя.
От чувствата разбити сюблимирам
усещане за свян и добрина.
Не искам като плевел да ме помнят,
увиващ се във нечия душа,
безчувствен и безочлив своеволник
играещ си с поредната съдба.
Бих искал да ме помнят като вятър,
като живец, раздаващ светлина,
безсилието с добрина разсякъл,
да бъда факел в нечия душа.
