Не помня кога
се загубих в раздяла.
Ти си отиде -
небето ридае.
Месец септември е -
дъжд не вали...
Слънце прегаря,
изгарят съдби.
Не търся вината -
знам, аз съм виновен.
Сега те разбирам,
топящ се във спомен -
в потните длани
любов съм държал,
несръчно, небрежно
съм я разпилял,
посипвайки с пепел
от глупави глуми
сълзите от горест
и нежните думи,
досадно присвил
уморените вежди -
рушал съм мечти,
тъпкал надежди...
Глупак безнадежден...
Това са били
най-ценните мигове,
вече в сълзи прекроени
страдания.
Без колебания,
в спомен
от минало лято
търся те с поглед
в отлитащо ято.
