НАЙ-ТЕЖКА

Вини плетем в изящна плетка,
по-бързо и от див поток.
Болят ни истини. Подвеждат.
Лъжи измисляме с отскок.

А извинения - мазоли,
преглъщаме, но пак вървим
по пътищата прашни, грешни
и хапче пием да заспим.

Обиждаме любими хора,
невинни цапаме с вина,
а после пращаме в затвора.
За секс продаваме душа.

Присънват ни се тайни знаци,
но не тълкуваме от страх.
Нагаждаме мечти, мераци,
спокойствие да търсим в тях.

С годините гръбнакът скърца,
понесъл тежести безброй.
Каруцата пред кон се връзва
с посока - грешния завой.

Да си простим все няма време -
набързо комкаме халва.
Душата е самотно бреме,
но най е тежка съвестта.

БОДЛИ

Над мен отдавна нямаш власт.
След слепотата си прогледнах.
Повярвай, нежният ти глас
отдавна спря да ме подвежда.

В очакване да ме спасиш
умирал съм хиляда пъти.
Сега отчаяна крещиш,
но не достига любовта ти.

Дори с усмивка на глупак
се чувствам друг, духът е весел.
А ти крещи, обиждай пак -
след робството светът е песен.

„Обичай ме, не ме жали?" -

изтъркана е тази фраза.
Не може роза без бодли,
но розите бодли не стават.

ГЛУХО

Седя си в тихата провинция,
най-много да излае куче,
петел да кресне в абстиненция,
прасе да се прозяе скучно.
Спокойствието ме убива.
Душата пагубно вилнее.
Една старица, с крива вила,
зад шепата си ми се смее.
А аз поет от първа класа,
обори рина, чушки сАдя
и овче мляко в грънци квася -
добър съм, скромно ще призная.
Но в къщи, с чашата ракия,
/не ме приемат в хоремага/,
разровил царската туршия,
отварям Шекспир за награда.
Световно става, не вселенско,
усещане за талантливост,
а римите, без нищо селско,
редят се с дразнеща игривост.
Доволен съм, изпълвам листа,
с пияни от ракия думи.
Седя си в глухата провинция
и оглушавам от бездумие.

НОЩНА СТРАЖА

Не чу ли моя плач?
Нима подмина Големия каньон?
Горгоната преследва мишка
в своя дом.

Лъкът амурски пак се скъса
и тетивата се отплесна.
Навъсена плесница плесна
и всичко светна.

Разчорлени крачоли
размятат гневни крачки.
Алвеоли пукат се
като сапунени мехури.

Кратки стъпки
на сънливо его
танцуват пасо добле.
Изморено признание
промъква се през
устни сухи.

Пуша.

Ти къде се запиля?
В колесница от тъма?

Сгушен в гънките на мрака,
часовой от Нощна стража,
за бедите зорко бди.
Ще се измъкнеш?
Надали!

Голямото преследване започна.

Примамката е сладокусна

за вампирът озверял.

Тялото - килия вкусна,

държи душата окована -

фантазия е, не, измама,

илюзия за симбиоза.

Мога само да отложа

неотменимата присъда.

Божията воля чака

светлината да изгрее в мрака.

ЛУНАПАРК

Усмихнат съм! Не знам защо,
а и причината не търся.
Не ми се пише за тегло,
за политика и за мъка.

Оставил вечните проблеми
на други смахнати творци,
усмихвам се сега безделно -
"аз паднах, друг ще ме смени".

И слънчево ми е в душата.
Едно такова - лунапарк!
Намигам тайно на зората,
откраднал малко бляскав чар.

Ще бъде хубав, светъл ден,
без неприятни изненади,
но с пожелание от мен
цял ден усмивка да ви пази!