БЯСНА ЧАЛГА /Изпростях! Простете!/

Изпростях!

Простете!

Пъпли ме зараза.

Скачат бесовете

в душата ми!

Проказа!

Моля, разберете -

исках да обичам,

исках да съм влюбен.

Но уви, несретен

тъна в простотия

и в живот безвкусен.

Плод на бясна чалга,

с поглед демоничен,

гони ме весталка -

много ме обича.

Аз, като попарен,

не, като девица,

бягам олигавен

и за помощ викам!

Тъкмо се отскубвам,

но бездомна кучка

злобно ме захапва

и съм без обувка.

Как да съм духовен,

целият съм в рани,

Дяволът разгонен

с обич ме измами.

Кални са словата.

Моля ви, простете!

Плод на суетата

раждат бесовете.

И в любов се вричат,

и във вярност също,

всеки ден обричат

на бездарна същност

От портрета гледа

мутра с поглед властен:

- Прост си като мене!

Изводът е ясен.

Моля, разберете!

Пак се извинявам!

С приказки културни -

само се излагам.

Послание без грим

Останал без сърце,
с очи като сахара,
допушвам без лице
последната цигара.
Отмина този стих.
И пак не казах нищо.
Дали се уморих
в старание излишно.
В потъналия залез
не търся красотата.
От вино се напих
или от тишината?
Мирише на липи
и на зелена пролет.
В очакване тупти
желание за полет.
Да чакам ли, кажи,
мигът презрял, отронен,
в съня да превали,
в прииждащия спомен?
Или неустрашим,
в стенание от рими,
в послание без грим,
да моля теб - Прости ми!

Роман без страници

Кори за баници.
Гладни гларуси.

Попарен мозък.
Съдби без страници.

Лунатици-безбожници.
Словесен отломък.

Безполови спомени.
Безпризорен потомък.

Болящи кътници.
Ядки от рими.

Цедени емоции.
Препарирани зими.

Хрущял от акула.
Разказ от супа.

Стих от хриптене.
Надежда в хралупа.

Вълни безпризорност.
Втвърдено вълнение.

Без колебание.
Без повторение.

Призрачно бдение.

Погребение.

Едноточно

Вървя по вълнолома.
Камъни попиват в краката ми.
Рисуват в стъпалата ми
с тънки струйки кръв.
Изтича болка и горчи луна.
Пленник на преструвки,
с ранена дума, плод на суета,
разкъсвам вечерта.
С рибарска стръв,
в рибарски възел
връзвам мисълта си.
Милувките на бриза
ме спасяват
да не залитна
в морските прегръдки
на бясно виеща сирена.
Променена парадигма?
Подменена теорема?
Обезсилена
шупнала вълна се мята,
обличайки се в рима.
После се оттегля.
Идва нова.
Наблюдавам безучастно
падащи звезди и многоточия.
Вървя по вълнолома безпосочно
и безстрастно,
но винаги избирам
кога и на какво
да сложа точка.
Едноточно.

На чаша чай

В такива дни, когато превалява,
и вместо теб ме топли чаша чай,
опитвам се за всичко да забравя,
да бъда част от водния безкрай.

Замислените капки метрономно
секундите без тебе отброяват
и бурята е някак монотонна,
и в сиви краски стиха оцветяват.

А чаша чай се сгушила в ръцете,
с мислите за тебе вместо захар.
Ти топлиш ме - дори да си далече,
аз търся те в прииждащия вятър.

Преглъщам бавно чая ароматен
и чувствата, които ме раздират.
В такива дни, когато превалява,
в чаша чай душата си изливам.