НЕСЛОМЕНА

Станах сянка. Бях вграден в скала.
От камъните ми дувар градиха.
Зазидаха ме. Времето ми спря,
но с кирки ме разбиваха, рушиха.

Избягах с пясък. Сам се озовах
във Райската градина безпризорен.
Ами сега? Кое дърво избрах,
че после се оказах пак изгонен?

Родих се в Авел, Каиновия брат
и най-доброто заделих за Бога!
Отново не познах! Объркан свят -
добрите братя да дарят не могат.

А много исках обич да даря!
/на влъхвите оставих тази роля/
и пак от сянка бях вграден в скала,
в поредната, нетърсена неволя.

Зачудих се! Дали ще издържа?
Животи много, много кръговрати...
Избрах си кръст, на него да умра,
предаден от роднини и познати...

Но станах слънце, сноп от светлина!
Изгря душата, грейна озарена.
От сянката - ни спомен, ни следа.
Възкръсна Любовта ми несломена.

ПЕТЛЬОВО

Кукуригууу,
кукуригуууу
кукуригуууу
куку ри

Това са моите петли.
Пеят рано сутрин.
По три пъти.
Гласните им струни ще се скъсат.
Будят всичко живо,
но не знам къде са
и ги търся.

Пеят някъде в душата ми,
в курника или около него.
Все забравям,
че перата им
често галят мойто его.

Чувам ги, в съня, наяве.
Гордо гребени развели.
Моите петли,
предатели,
трижди са се врекли в мене!

Чакам ги! Зората викат,
че заспал съм ненавреме.
На събуждане обричат
най-омразните ми теми.

Кукуригууу,
куку ригуууу
куку ригуууу
куку ри

Това са моите петли,
и чакат петльов ден, нали?

НЕРЕАЛНОСТ

Сълзите са затворени в очите ти,
подготвят бягство, искат да излязат.
Боли душата, пълна със измислици,
а мислите ти са среднощни влакове.

Пътуваш с тях, но трудно се завръщаш
в баналната, натруфена реалност.
И уж прекрасно е и имаш себе си,
но криеш се в усещане измамно.

Необяснимо е и плашещо, неясно,
набъбва във изпъкналите вени.
Сълзите пък напират, наедрели,
аха, да се разлеят театрално.

Но гледа тъпо плоският монитор
в едно лице, отчаяно, красиво.
Въпросите в бутоните на мишката
без отговор се мятат полуживи.

На нищо не прилича тази приказка
и по презумпция нюансите са сиви.
Не можеш да намериш в нея смисъла,
дори да искаш смет и даваш сливи.

Романтика и песен, розов вятър,
емоции от пъкъла родени,
сълзите ще разлеят и увехнали,
ще наводнят безплодните недели.

А истината има много форми.
Копнежът е прочувствено реален,
но всичко е игра и няма стойност -
реалният живот е виртуален!

АСТРАЛНО САМОВЛАСТИЕ

Спалня.

Лампа със счупена крушка. 

Изоставен телевизор шепти заклинания. 

Клатушка се светлината.

Сервира признания.

Устата ми в устата и. Ръцете ми зад гърба и. 

Тяло, като скулптура, 

обърква съзнанието 

и духа ми.

Някъде навън, 

в странична уличка,

чака една трагедия. 

Енциклопедия на разделите.

Раздел III.

Глава първа.

Откровение.

Колегия учени са установили правилата на играта.

Винаги е трагедия, когато се разделят души от телата.

Отровата е в устата ми и аз преглъщам чужди истини. 

Не съм гладен - оптимист съм.

Недовършена история вгорчава живота на десерта. 

Злодеят остава жаден до следващата си жертва.

Кажи и това, което иска да чуе.

И без това сърцето ти няма да издържи на това безумие.

Пълнолунието ще съсипе пълното щастие

в христоматиен пример за астрално самовластие.

ЗВЕЗДОБРОЙНО

Разголват се звездите тази вечер.
Пред взора ми кокетно се събличат,
а времето през пръстите изтече, 

докато душата си обличах.

Брониран съм, а рицар съм без броня.
Насреща ми - стрелите са горещи!
Каруцата е впрегната пред коня,
а аз си правя пас и пея песни.

Гласът ми дрезгав даже залютява.
Луната пали пура с жест комичен
Звездите се разголват и пейзажът
е в този час разгулно-еротичен.

От вещици се пазя? От вампири?
От дупки в междузвездния си път?
Съзвездия, родени от валкири,
разкриват се в космична млечна плът.

И аз съм изкушен да се разкая,
за дадения набърской обет -
за повече любов да не мечтая,
железен до последния куплет.

Душата си облякъл във доспехи,
от хорските атаки защитен,
ще мога ли по звездните пътеки
да срещна някой, да съблича мен?