ТЕЗИ ДЕМОНИ

Тези демони, които държат ръцете ми
и за нищо на света не ме изпускат,
влюбени ли са
или обсебени
от същността ми?

Ангелски знаци се спускат.
Но защо не чета битието?
Като първокласник сричам живота,
а звънецът е камбана в полето,
осеяно с грохнали кръстове
/грохнали от плътска похот
пътеки/.

Изпит след изпит...
Готов ли съм вече за вечните ловни полета?
С ръце оковани, с походка напета
към Рая дали ще поема?

Тези въпроси не си ги задавам.
Вървя през полето от пепел.
Кармата може живот да почака -
Животът не чака Поета.