Увисна любовта между етажите,
заседнала в двуместен асансьор.
Какво ли още трябва да докажа?
Доказах, че не съм добър актьор.
Не искам вече болка и обиди.
Не знам защо воюваш още с мен.
Времето застина в неподвижност,
споменът усмихва се смутен.
Той не стига. Нови сили няма.
Не може да отключи гордостта.
Когато любовта е наранена,
в гърлото засяда с тишина.
Не знам защо воюваш още с мен.
Времето застина в неподвижност,
споменът усмихва се смутен.
Той не стига. Нови сили няма.
Не може да отключи гордостта.
Когато любовта е наранена,
в гърлото засяда с тишина.
