Не си виновна ти, че те обичам.
Поемам със усмивка този грях.
Признавам - идиот съм. Не отричам,
че бъдеще със теб си пожелах.
Но щастието все страни от мене
и сякаш неподготвен за страстта,
аз сгреших. Сега съм на колене -
страдам по изгубена мечта.
Не мога да те върна. Вече зная.
Втори дубъл няма в любовта.
Все още те обичам и мечтая,
но уви, не чакам чудеса...
