В мен се влюби странно, без смущение,
а бяхме от различни светове.
Бездната бе нашето общение,
а ръбът и - общо битие.
Влюбени се сливахме. Нехайни,
времето пилеехме със смях.
Мостове рисувахме безкрайни,
крачехме през пропасти без страх.
Но се случи. В миг анахроничен,
с невъзможен, нереален епилог,
в бездната се сринахме без ритъм,
дъното открихме без любов.
Падането беше краткотрайно!
После - доживотен махмурлук.
В мен се влюби странно, театрално.
Влюбена сега си в някой друг.
