Умрях от смях,
но осъзнах
човешката си
неприрода.
Покрит със прах,
едва успях,
да изровя детски спомен.
С един ритник
го съживих!
Ах, хубаво било е,
вярно!
Но вече късно е,
уви!
Еклисиаст е казал харно,
че има време
и за раждане,
че има време
за умиране.
Умрях от смях,
но преживях
човешкото
душегримиране!
