До дъно

Губя те.
Намирам те.
Откривам те.
Заливаш ме!
Удавям се.
Изправям се.
Във криза съм.
Без риза съм.
Раздавам се.
Отчайвам се.
Отказвам се.
Нападам те.
Разяждаш ме.
Спотайвам се.
Забравям се -
забравям те.
Във въздуха
улавям те.
Целувам те,
сбогувам се.
Погубвам те.
Изтривам се,
изхвърлям те.
Сънувам те.
Жадувам те.
Залавям те.
Оставям те.
Но връщам се
и паля се.
Разливам се
и скривам те,
и впивам се,
изпивам те.
Без дъх, до край,
до дъно...
И бавно полудявам ...

Не си далече

Когато си далече ме засипват
безумни чувства с
хиляди стрели.
Дори да знам къде си,
си далече-
не знаех, че и празното боли ...
В леглото се въртя -
безумни нощи.
Да липсваш ми,
признавам си това.
Леглото ми е лодка,
платноходна
и плува в океан
от самота.
Безкрайни ми се струват часовете,
секундите са тежки
и крещят -
"Това не е раздяла,
а разходка!"
Но тихо е
и в тишината ражда се
страхът.
Страхът,
че океанът е безбрежен,
че вече съм останал
без платна,
че лодката ми няма да намери
пристанище във твоята душа.

Понякога, когато теб те няма,
оплетен във ревнива броеница
тайничко, се чувам, че ти казвам -
"Много, ама много те обичам!"

Зад ъгъла

Аз не съм

вечно недоволен,

вечно закъснял,

вечно неподреден,

празна бутилка от бира,

вечно забравящ,

вечно опечален,

вечно разхвърлян,

смачкана вестникарска хартия.

Аз не съм тихо присъствие

тихата лудост,

фонова музика,

падащ есенен лист,

мълчаливата въпросителна,

питаща без думи,

не искаща отговори,

но леко застрашителна.

Аз не съм догарящият фас,

изтърканият диск,

левият чорап,

отчаяно търсещ десния.

Аз не съм очарователен,

последователен,

доброжелателен,

изчерпателен

и доверчив.

Вече съм заразителен,

удивителен,

даже леко зашеметителен,

но не и задоволителен

отговор на твоите въпроси.

Попитай, ще ти се отговори,

поискай, ще ти се даде.

Без страх, че края е близо.

Той винаги си е там,

зад ъгъла...

Потапяне

Потапям се в теб, в океана,
на нашите емоции и страст.
Не се страхувам, че ще се удавя
и чужди думи няма да ме спрат.
Не ме гони, обичам те такава -
увита със воал от самота,
понякога загледана в безкрая
и търсеща с очите си звезда,
понякога изтръпнала и боса,
понякога отчаяна и зла -
във шепите си винаги ми носиш
капчици от радост и тъга.
Виждам как ръцете ти треперят,
усещам как сърцето ти тупти,
как сънищата бавно ни превземат,
как сливаме се двама - аз и ти.
Как птиците политат към небето,
как мислите ни като тях кръжат,
как слънцето, създавайки дъгите,
към нашите сърца създава път.
И пръстите по кожата отекват -
докосваш ме и сякаш съм пиян.
Разтварям се във всяка твоя клетка,
прелял се в твоя огнен океан.

Различно е

Различно е когато си до мен.
Усещам, че живота продължава.
Пулсира във очите моя ден,
а нощите са огнена жарава.

Това е полет! Като прероден,
Бога ми, отлитам във забрава!
Отново с теб, от обич запленен.
Различно е, когато с теб сме двама ...

РЕКЛАМЕН СПОТ - 30 секунди

Живота е
като рекламен клип.
Някакви си
30 и малко
секунди.

Красив и
вкусен.
Изпълнен с
мечти -
всичко е само
една илюзия.

Къде ми е
белият лист?
Искам нов сценарий,
с нови думи,
нов живот и
нови мечти.
Няма какво да губя...

Живея сам,
в изкуствено ехо,
като Алиса
в огледалната стая.
Дали тази реалност е
сън
или сънувам реалност
не зная.

Хиляди пътища...
Но на къде?
30 секунди
и после е края.
Ще остане ли време
и за море?
Лято е.
Пиша сценарий.

Причастие

Вечерята ни ще бъде тайна!

Не искам излишни свидетели.

Ти ще си моето евангелие,

аз ще прегърна нозете ти.

Ще положиш ръка на главата ми.

Епитрахил ще са коленете ти.

Ще шептя псалми беззвучно

и заклинателно ще свещенодействаме.

Ще пием от чашата вино

с кристалнозенични отблясъци.

Хлябът ще е нашето минало,

в което ще оставим сърцата си.

Всяка хапка ще е плът от плътта ни.

Всяка капка ще е кървава диря.

Медоносна луна ще ни храни,

а нощта ще ухае на смирна.

Ще бъде вечерята тайна.

Никой няма да знае за нея.

В едно ще се слеят телата ни,

а после...

ще се разлеят....

На хълма

Чакаш ме.
Сама, на хълма.
Залез.
В краката ти
земята гори.

Изгубени дати

Като дрипави листа,
И като вятър,
Като прекършени цветя,
Като в театър,
Като изгубени деца,
Като в пиеса,
Не гледана от никой,
Като преса,
Като забравени слова,
Като кинжали,
Като от никого не чакани чакали,
Оглозгали до кокал битието,
Разкъсали на слънцето сърцето,
Не искани от никой,
Разридани,
Умиращи,
Възкръсващи,
Мечтани,
Изгубените дни
Не се обръщат,
Не искат да се спрат
И нямат къща.
Глупава любов
И после - нищо.
Приключват тема.
Вече е излишно
Сърцето да пулсира.
Спира...
И да крещи...
И да се свива...
Не ще го чуят.
Няма буря.
Драма няма ...
Само безтегловност ...
И ... условност.
Финал на филма -
безусловно.

Сънотерапия

Целувам те, когато спиш до мене
и галя нежно твоето лице.
Не се буди, сега ще ти призная
за болката, която в мен расте.

Когато те видях да се усмихваш-
сърцето спря, изгряха куп звезди.
Коя си ти, загадко непонятна,
която във леглото мое спи?

Детето в теб, разкрило се в съня ти,
ключът е към политнала сълза.
Отронва се, но я улавям с трепет -
не искам с нищо да те притесня.

Сънувай ме, гостувам във съня ти!
И точно в него ще ти споделя,
че ти Весталке, ме събуди,
дарявайки ме с дара на страстта.

Усмихваш се в съня си, аз съм с тебе!
Усещаш ли ме, знаеш ли това?
Далече са останали проблемите,
щом заедно сме даже и в съня.

Не се буди! Реалността убива!
И може любовта да зарази
със болка и така да я разбива
на хиляди парченца от сълзи...

Аз пак съм с теб, докосвам хубостта ти
и чакам болката да отшуми.
Не се буди! Бъди със мен в съня си -
и нищо вече няма да боли...

На живо от Гол Гота :)

Пеперудите ще бъдат свидетели...
Слънцето ще бъде съдията...
Дъгата ще произнесе присъдата....
а обвиняем ще е самотата.
Душата ще обжалва присъдата,
на сърцето малко ще му е мъчно,
но челото ще се усмихне
и вече няма да се мръщи.
Самотата ще си признае вината,
дори ще иска да се промени.
Но кой ли ще и повярва,
ще трябва да се примири.
Любовта ще изпълни присъдата -
ще отведе самотата далече
А щастието ще се завърне
и няма да си тръгва вече .
Репортерите ще онемеят,
камерите ще блокират.
Всичко това е измислица,
но така ми се иска да е истина !