Чакаш ме.
Сама, на хълма.
Залез.
В краката ти
земята гори.
Няма да дойда,
знаеш.
Вятърът
мълчи,
спрял дъха си.
Не го питай,
не знае нищо.
Отива си
слънцето,
натежало,
вкиснато.
В далечината птици.
Сърцето ръми.
Присядаш
с прималели
нозе.
Не чакаш
мене,
а залеза.
Къде ли съм?
В мислите ти.
И в едно стръкче трева,
което те гали
по голия
глезен.
