Когато си далече ме засипват
безумни чувства с
хиляди стрели.
Дори да знам къде си,
си далече-
не знаех, че и празното боли ...
В леглото се въртя -
безумни нощи.
Да липсваш ми,
признавам си това.
Леглото ми е лодка,
платноходна
и плува в океан
от самота.
Безкрайни ми се струват часовете,
секундите са тежки
и крещят -
"Това не е раздяла,
а разходка!"
Но тихо е
и в тишината ражда се
страхът.
Страхът,
че океанът е безбрежен,
че вече съм останал
без платна,
че лодката ми няма да намери
пристанище във твоята душа.
Понякога, когато теб те няма,
оплетен във ревнива броеница
тайничко, се чувам, че ти казвам -
"Много, ама много те обичам!"
