Целувам те, когато спиш до мене
и галя нежно твоето лице.
Не се буди, сега ще ти призная
за болката, която в мен расте.
Когато те видях да се усмихваш-
сърцето спря, изгряха куп звезди.
Коя си ти, загадко непонятна,
която във леглото мое спи?
Детето в теб, разкрило се в съня ти,
ключът е към политнала сълза.
Отронва се, но я улавям с трепет -
не искам с нищо да те притесня.
Сънувай ме, гостувам във съня ти!
И точно в него ще ти споделя,
че ти Весталке, ме събуди,
дарявайки ме с дара на страстта.
Усмихваш се в съня си, аз съм с тебе!
Усещаш ли ме, знаеш ли това?
Далече са останали проблемите,
щом заедно сме даже и в съня.
Не се буди! Реалността убива!
И може любовта да зарази
със болка и така да я разбива
на хиляди парченца от сълзи...
Аз пак съм с теб, докосвам хубостта ти
и чакам болката да отшуми.
Не се буди! Бъди със мен в съня си -
и нищо вече няма да боли...
