Аз не съм
вечно недоволен,
вечно закъснял,
вечно неподреден,
празна бутилка от бира,
вечно забравящ,
вечно опечален,
вечно разхвърлян,
смачкана вестникарска хартия.
Аз не съм тихо присъствие
тихата лудост,
фонова музика,
падащ есенен лист,
мълчаливата въпросителна,
питаща без думи,
не искаща отговори,
но леко застрашителна.
Аз не съм догарящият фас,
изтърканият диск,
левият чорап,
отчаяно търсещ десния.
Аз не съм очарователен,
последователен,
доброжелателен,
изчерпателен
и доверчив.
Вече съм заразителен,
удивителен,
даже леко зашеметителен,
но не и задоволителен
отговор на твоите въпроси.
Попитай, ще ти се отговори,
поискай, ще ти се даде.
Без страх, че края е близо.
Той винаги си е там,
зад ъгъла...
