ДЕБЕУ

Казват - Станал съм дебеу.

И това не е лъжа!

Маам пръжки с поглед смеу,

мас, сланина и халва!

Апвам смело, без майтап!

Яко трупам килограми!

Тлъст бекон съм станал аз!

Ям кюфтета и салами!

Коледа ми е любима!

С кестени и баклава

чакам Новата Година

да ми подари ... килца!

ЕНИЧАР

Не ме е страх да бъда емисар.

Да нося сабя, куче да разлая.

Не ме е страх пред стария олтар

каскет да килна, грях да си призная.

Не ме е страх да бъда без балтон,

когато всеки дъх ме вледенява.

Да гръмна с пушка, вместо камертон

и с песен на уста да срещна края.

Не ме е страх! Хайдушката душа,

наметнала небрежно ямурлука,

отново към гората залудя,

след див банкет подушила барута.

От някъде засвири и кавал!

Сърцето трепна! Паднаха окови!

Не ме е страх, че робски съм живял.

На гол тумбак закичил съм пищови!

И няма "ей така" да се предам!

Не искам като роб да ме запомнят.

Еничар бил съм, колил съм се сам,

но време е от сън да се опомня

и смело да приема участта,

гяурските си чувства да призная -

Безумно ме е страх от любовта,

предлагаща ми пряк билет до Рая!

ВИЕЛИЦА

Усещам те!
Виелица от чувства!
Някаква далечна тегоба!
Нима контролът в себе си изпусна,
превърнала се в цирк на колелца?
Такава ураганна и проклета,
мазохистично стиснала уста,
такава те усещам,
без клишета!
Боли нали?
Не вярваш в чудеса!
Нима вали?
Небето е пустинно.
Замръзналото езеро искри.
А ти бушуваш в чувства незавидни,
измъчена душата ти крещи!
Изстрада ли се?
Цялата?
До края?
Тепърва ли надежди ще рушиш?
Усещам те набъбнала, презряла,
в емоция и страсти да гориш.
Блестят очи, присвити
някак ядно.
Безсилие разпалва бесове!
Коя си ти,
пропаднала фатално
в яма от признати грехове?
Затворила устата си пенлива,
изплака ли морето суета?
Или танцуваш танца самодивски
готова да възкръснеш от смъртта?
Усещам те далечна и студена -
угаснал във сърцето си вулкан.
Виелица душата ти превзема.
Но как да ти помогна аз?
- Не знам!

ЛЮБОВ СПОДЕЛЕНА

"Дори да убиеш човек, пак ще съм с теб!"
Това е любов търпелива.
Смехът е през сълзи, луната е меч,
душата разсичаща диво.

Усмивка даряваща, всеопрощаваща -
възкръсват мечтите чрез нея -
това е любов, пълна с благост, без злост.
Смъртта безсловесно немее.

Това е любов - не се превъзнася.
Пулсират зеници смирено!
С доброто се радва, надежда раздава.
Това е любов споделена .

НЯМАМ НУЖДА

В някои нощи нямам нужда

от твоите пръсти,

а от твоите думи.

Ще се прекръстя,

за да стопя помежду ни

тези светлинни години

мълчание.

Изтезанието е оправдание

на изморена душа.

Не мълча.

Но съм жаден за думи.

Запетайка прокрадва се в твоята сянка,

но тишината се скита в очите ти.

Отиваш си.

На пръсти.

Без думи.

Безсмислени са препинателните знаци.

Когато думите липсват

призраци вият в душата ми

и кацат на моя прозорец.

Чудотворец не съм.

И да прося не мога.

Мисли чета,

но не искам да споря в нощ като тази.

Безчовечно мълчание

носи подтиснатост.

Нямам нужда от фрази.

А от твоята истинност.