неделя, 17 август 2014 г.

ИЗВОРЪТ


Джобовете са пълни с тишина.
Това е тишината на брамина,
нирваната намерил в самота,
в секундата преди да се спомине.

Смокинята узрява в тежък плод,
разпуква се от сладост напращяла.
Чрез раждане отново за живот,
разкрива се смъртта във свойта цялост.

И няма думи, само тишина
и капчица любов обезсмъртена.
А точно тя е център на света,
и изворът на цялата вселена.

събота, 16 август 2014 г.

ЕВХАРИСТИЯ


Потят се дланите и мисли се роят.
Недоносени, неподредени чувства
в кандилото горят на кръстопът.
Духът от миризмата се задъхва.

Добре познато минало изгаря.
Горят възможно-невъзможни вероятности.
Лихварят Време, всичко олихвява.
Главницата е Святото причастие.

Какво остава? Лъкатушещ път
и тайнство скрито строго зад олтара,
рисунка, от която след дима,
спомен за разпятие остава.

вторник, 5 август 2014 г.

СЪМНЕНИЕ


Обърканите мисли раждат дъжд.
Дъждът в потоп прелива.
Чужди рани най-неочаквано кървят.

Боли светът, а неразбрани
мечти гърмят, като балони.

Употребените презервативи
разливат семе, но безплодни
души без влюбване загниват.

Болни от хронично неразбиране,
заспиват сенки на любовно сливане.

От безтегловност се разливаме!
От тази вътрешна потребност се раздираме -
да се сближим без абсорбиране.

И слизаме по стълбицата на живота.
До кота нула, до Голгота.

Чула, недочула мълва по вените се стича.
Обрича ни. На съвест ни обрича.
И на съмнение - духът безсолен да се скита
между нирвана и сравнение.
събота, 2 август 2014 г.

ЛЕДЕН ДЪХ


Усещам твоя студ, дори замръзвам.
Отворена врата навява хлад.
Ти тръгваш ли си или се завръщаш
след бурята, така и не разбрах.

Навън е мрачно. Сиви сенки скитат.
С изтръпнала тъга вали дъжда.
Не ти се сърдя, още те обичам!
Ела при мен и всичко ще простя.

Вратата затвори, не искам много!
Опитах се, не мога да те спра.
На прага между "Връщам се" и "Сбогом"
от леден дъх умира любовта.

петък, 1 август 2014 г.

ПЕРЛА


обичам да те пиша
и опипвам това докъде е - 
онова докъде стига

ръце са ми думите,
с които прегръщам всемира
прегръщам и теб

душата извира
в неизмеримото

хубаво е, тихоочаквано

стичам се със сълзата, 
погалваща бузата ти,
със залезът слизам под водата
и те намирам -
спяща в мида
перла.

 
;