НАРЕЧИЕ

Изглежда, се научих да оцелявам по грешният начин.

Tова, с което се лекувам, всъщност, може да ме убие.

искам да се прибера в себе си
но там живее моето минало.
как да си простя непростимото?
любовта е тишина, стаена в стонове
как да замълча, сгрешил посоките?
иконите са селфита - анахронизми
на скритите в олтара катаклизми,
с лица, приличащи на рибна кост.
нима съм гост на себе си?
и в чаша вино кръвта превръщам
щом се влюбя?
ще се погубя от безсилие,
но ненавиждам всяка грубост,
в мазол превръщаща душата.
над 100 карата диамант
съм заменил за блага дума,
а после на свинете хвърлил.
пък те в реката се удавали,
завлекли бесове отчаяни.
и аз, на прага на вселената,
замислям се къде да бягам.
във себе си ли или във АДА.
Финалът, може би изречен,
от грозната орисница, ще бъде фраза
на чуждо, неприемливо наречие,
което не разбирам даже.

БЕЗ СБОГОМ

Не винаги, за да убиеш някого, ти трябва нож. Понякога едно "сбогом" е достатъчно.

Не веднъж, а много пъти "Сбогом",
прерязвали са моите гърди.
От раните сърцето ми сурово
не спира и до днеска да кърви.

Отиваш ли си? Тръгваш си? Отново?
Не можеш ли това да разбереш,
че тази дума тежк о е олово,
убива всяка страст, мечта, копнеж.

Но няма как. Опитвам се да свикна.
В разделите съм вече ветеран.
След "Сбогом" се възкръсва, но ми писва
и "Сбогом" май ще казвам вече сам.

МЪНИСТА

Когато си далече, те измислям.

Без теб не ми се иска да заспя.

В шепите си спомените стискам

и пак съм с теб, така, до сутринта.


Очите си затварям и те виждам -

разсипани мъниста красота.

И нищо, че е глупава измислица

пак съм с теб, така, до сутринта.


Усмихваш ми се, а дъхът ти-вятър

в пръстите ми носи аромат.

Нощта е сцена, амфитеатрална,

а ти си примадона в моя свят.


Не си далече. Само си измислям.

Без теб не ми се иска да заспя.

Прегръщам те и сънища орисвам

до теб да се събудя сутринта.

РАЗКРИВАНЕ

малко по малко
започнах да ти разкривам,
че не съм чак толкова
жалък

жалко е,
че трябва да го правя
от разстояние,
докато се прикривам
зад барикадата

храбър е Храбрият шивач
със 7 мухи се справил наведнъж
и после се хвалил наляво, надясно
дори си повярвал,
станал и мъж
а аз съм натясно,
зад барикадата
муха дори не мога да убия

но не съм чак толкова жалък
че да не мога да ти се разкрия

ПЯСЪЧНО

Първо си горе,
а после си долу.
После долу е горе,
а горе е долу.

Часовник от пясък
е всяко желание.
Чувства чакат
да сбъднат признание.

Утайка от знаци
съдбата разкрива.
Кафето горчи,
но сънят си отива.

Отива си бъдеще
в минало свито.
Кули от пясък
разпадат се тихо.

Сънят се завръща,
вълната прелива.
Във вектор превръща
усмивка щастлива.

Наричат го време,
но то е игра,
подредба на малки,
но важни неща.

Първо си горе,
а после си долу.
После долу е горе,
а горе е долу.