ЗАСПИВА МОМЧЕТО

Заспива момчето

с хлапашка усмивка,

с бездънни очи 

на прастар мъдрец,

уморено от истини, 

с подарена завивка,

с лъжлив оптимизъм 

на жертвен агнец.

Смирено полага 

руса главица 

до врати от стомана и лед 

и не на шега

казва: - Хайде, палачо, 

нали ме обичаш, 

сънят е присъда, 

заспивам в смъртта!

Неистово чака 

наточена брадва,

жадна да пие 

от свежата плът.

Факлата фъфли, 

животът догаря,

мечтите в агония 

силно кървят.

Сутрин събужда се, 

в собствена пепел,

размахва крила 

и полита с духа.

Отново с усмивка, 

отново със песен,

момчето събужда 

се за вечността.

Отново със сили,

същинска стихия,

самозапалва се

да изгори. 

Как ли заспива 

момчето-месия

с хлапашка усмивка,

с бездънни очи?

В съня му душата

белее от ярост,

тече като лава.

В реалността

момчето-мъдрец,

светлината събрало,

безпощадно обича -

твори чудеса.

НЯКОЙ ДЕН

Някой ден ще спра да те обичам,
ще спра да проверявам телефона,
да чакам съобщение без смисъл,
да плача насаме с емотикона.

Някой ден ще спра да търся знаци,
ще спра небитието да тълкувам.
Ще спра да търся коренни обрати
и думи, от които се вълнувам.

Някой ден напълно ще забравя,
че мъката била е на шега.
Ще спра да те обичам, обещавам,
но някога, а не сега!

ИСКАМ ДА ДАВАМ

Дойде за последен път?

Дойдох за последен път!
Последен път искаща?
Последен път искаща!
Готова ли си за дългия път?

Готова съм за дългия път!
Ще вървиш ли до мен в кишата?
Ще вървя до теб в кишата!
Ще дойдеш ли даваща?
Ще дойда и даваща.
Имаш ли обич?
Имам и обич!
Имаш ли вяра?
Имам и вяра!
Имаш ли нежност?
Имам и нежност!
И искаш да даваш?
ИСКАМ ДА ДАВАМ!

СЛЪНЧЕВО ПТИЧЕ

"А ти слънчево птиче, когато от път се умориш 

и ти се прииска да се сгушиш в тишина, повикай ме...

с теб ще помълча и ще те прегърна с топлина."

Повикай ме! Ще те прегърна!
Със слънчев лъч ще те даря!
Дори земята ще обърна
усмивка да ти подаря.
Разкрий сърцето си пред мене.
Усещаш ли го? То тупти!
И всеки удар е знамение!
Та ти си жива, аз съм жив!
Мечтите, на духа опора,
повярвай, дават ми крила.
Лети със мен, любима моя.
Ела при мен!  При мен ела!
Пресечни точки в хоризонта
сближиха нашите съдби.
Ще бъда тук, на тази клонка,
в очакване да дойдеш ти,
в очакване на онзи изгрев,
така желан, така мечтан.
Повикай ме! Ще те прегърна!
И вече няма да съм сам!

КОРЕНИ НА ЩАСТИЕ

Гадателят рисува край, за да роди начало.
Уморен от неписане, поетът си почива,
докато търси рима на душата си.
Пищи от светлината тъмна истина,
а безгръбначната цигара се вие в пепелника, чакаща
да превърне в пепел поетичен черен дроб. А ракът?
Може би е изцеление причината,
смъртта - врата към райска вечност.
Гадателят не вярва в медицината.
Поетът се проклина от човечност.
Кукувиците са повече от мухите,
с които лястовици хранят малките си.
Докъде ще стигнат в календара дните?
Дали са верни сметките на маите?
Мъртвите прощават лудостта,
превзетата нормалност на нормалните.
Гадателят се взира в Същността,
поетът търси корени на Щастие.