Правила при отменени и закъснели полети

Лутат се чувства по пистата.

Закъснели мечти нервничат шумно.

Чакалнята е препълнена с умности,

но мъглата си е мъгла.

Отменени събития, 

обяснени разумно,

в сънното утро разтягат обятия.

Чекирани мисли 

хъркат безшумно,

в кръг се въртят,

заспали на лентата.

Блудно съзнание търси вина.

Вместо с багаж се товари 

с безумство.

Отменен е полетът, без правила.

Сяда умората. 

Пали цигара.

И чака да се вдигне мъглата.

Колесар от въпроси пренася мечтата

до следваща писта,

но без вдъхновение.

Закъснелите за този театър

... са в очакване на любовта -

без угризения.

СЛЕДИ

Лошите мисли оставят следи.

Не по лицето, дълбоко в душата.

Страхът не помага. От него боли.

Гневът пък е ада, изгарящ душата.


Поглеждаш умислен - минава животът.

Търсиш във всяка надежда вина.

После си казваш - какво да направя,

въпреки всичко съм жива душа.


И пак продължаваш с безсмислени разпри.

Спориш със себе си. Ден подир ден.

Дори се оправяш за малко, отчасти,

но лошите мисли държат те във плен.


Те, като облаци в лятна стихия,

обливат сърцето ти с мъка и кал.

Литни като птица, от тях очисти се -

слънце в душата ти Бог е посял.

ДРОГИРАНЕ

Самотата на корабокрушенец е изпълнила трюма.

Дъждът не е весел и е тъжен капчука.

Мигът се превива в крива усмивка.

Реката прелива в любовна аритмия.

Чашата с вино искри в полумрака.

Ръка потреперва, присвит е стомаха.

Свещта осветява лицето без маска.

Дълго пътуване, люшкане в ласка.

И акостиране, без анонсиране -

в необяснимо любовно дрогиране.

Логаритмична спирала

Сърцето ми рисува охлюви.
Много бавно, с неизмерно спокойствие,
те пъплят по вените и артериите.
Логаритмично пулсират
в силуети безформени
и в дъха ми спират
своето спокойствие.
Не летя.
Само изследвам пистите,
по които ще се състезават
водните кончета.
Ще заложа на печелившия...
... и ще го догонвам.

СВЕТЛО-РУСО

Не се обричай на престъпление -
Не забранявай любовта ми.
Не приемай закон срещу мен.
Ще го престъпиш заради страстта си
и ще се върнеш някой ден.
Не забранявай лудостта ми.
Не вкарвай в лудница моите чувства.
Ще ти липсват в посивелите утрини -
отново някой ден ще ме почувстваш.
Не оцветявай спомените в черно.
Не слагай траур над съдбата.
Светло-русото ще блесне утре
с изгревът и синевата.