АСТРАЛНА ВОЙНА

Коварните пътища мамят съдбите.
Слепи очи виждат нежни миражи.
Примамливо пее сирена-стръвница.
В астрала изпраща измамни сигнали.
Дивечът броди без страх из гората.
В храсти се спъва,  не може да спре -
пак продължава да следва мечтата,
която накрая ще го погребе.
Хиляда "обичам те" вързват ръцете.
Краката изчезват в кръга на съня.
Завесата пада, крещят боговете -
не любов е това, а астрална война.

СТЪКЛОПИС

Искам да обичам. Не за другите,
за себе си - отдадено и искрено.
Искам да се вричам, не в заблудите,
а в нещо непресъхващо и чисто.

Искам да целувам...свободата си,
не да я продавам за признание,
не да обвинявам самотата си,
а да я приемам с покаяние.

Искам да обичам, без остатък,
стига вече разум и въздишане.
Щастието идва ли със вятъра
или се намира във затишие?

Искам да притихна във ръцете ти,
после ме наказвай... за предателство –
Колко са различни световете ти,
Колко са? - Безброй! Но са достатъчно...

Няма да се плаша от безсъние,
свикнах да потъвам във мечтите си.
Винаги възкръсвам на разсъмване
в слънчев стъклопис на недомислие...

Вярвам във живота. И във хората.
Пазя всеки допир от ръцете ти.
Дълго, твърде дълго ме докосваха,
за да ги забравя без последствие.

Грях ли е да търся любовта си?
В този паралел, в реално време?
Дълго ме тормозиха глаголите -
раждащи единствено съмнения.

Дебнат ме стените на желания,
често със изтекъл срок на гоност.
За какво са тези оправдания,
смисли и изгубена духовност?

Тихо ще простенат във килиите
мислите, осъдени за блудство.
Доживотна е присъдата. Безсилие.
Пред едно съвсем банално чувство.

Грях е! Изкрещява светлината!
Грях е! Мракът също се обажда!
И върви към себе си душата -
любовта от грях превръщаща във жажда.

ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ

Обичай ме, но заради друго
и не заради нещо ме обичай.
Най-искрено, стъписващо и лудо...
Изчезвай в мен и после ме откривай...

Обичай ме, но не защото трябва
и не защото много те обичам.
Макар че самотата те разяжда,
не ме поглеждай с поглед саркастичен.

Комплексите, заблудите, лъжите,
наричани „любов” за благовидност,
любов не са – но ти сега обичай,
без смисъл, без причина, импулсивно.

Не се плаши! Обичай без съмнение.
Сърцето ти е точка на пресичане.
Нали сме уж най-висшето творение?
Кога ще се научим да обичаме?

НА ПРЪСТИ

Слънцето е стадион.
Тренирам изгреви и залези.
Вали потта над ембрион,
роден от затлъстели навици.
Човешко е да се спортува.
Божествено да се греши.
И Божеството ме сънува, докато космоса гради.
Цъфти паве и ражда пясък.
Морето гази в сушав бряг.
На пръсти стигам до дъгата
да събера плътта си в сняг.

НОСЕЩА ПРОМЕНИ

Дните ми без теб са подредени.
Изгладените чувства са прикрити.
Всичко свети - няма парабени.
Йезутски пак нахлузвам ските.
Спускам се по гаснещия спомен.
Пистата е стръмна, но красива.
С очила съм, но съм недоволен.
/Розовият цвят не ми отива./
Слаломът е бърза процедура.
Главоломно падам от небето.
Подреден съм, всичко е на място,
но без теб е празно във сърцето.
То, горкото, моли за спасение.
/Без спасител помпичката спира./
Нещо липсва в цялото творение...
/Който търси, отговор намира./
Аз разбрах! Във цялата подредба
дните ми без теб са преброени.
Хаосът е твоята стихия.
Аз те искам, носеща промени.

ПРИТВОРСТВО

Хребетът на моето вълнение
е гола, недокосната скала.
Време е за стих и откровение -
всяка болка носи тишина.
А във равнината на ума ми,
див порой убива златно жито.
Уж съм нависоко, над плътта си,
а усещам всяка скрита мисъл.
Божественият свят е своеволие -
не е за всеки святата тиара!
Различен ми е погледът отгоре -
любов не иска, нито пълна вяра.
Студен е някак. Някак нечовечен -
Олимп не приютява шампиони.
А в нелогичност крие боговете
и техните подсъдни своеволия.
Дори дъгата с други цветове е.
Божественият свят е огледало.
Оглежда се в душата и се смее,
играта е без край и без начало.
Не ми се мисли. Голото вълнение
по хребета се спуска безпризорно.
Жълтото в снега е вдъхновение
за нечие божествено притворство.

КРЪГОВРАТ

Зимата ще бъде пестелива.
Като мома, свенливо ще се скрие.
Снегът от белота ще се побърка.
От плач ще се стопи и ще загине.

Разрошени дървета ще разцъфнат,
от идващата пролет оживели
и птиците от юг ще се завръщат -
отслабнали и малко помъдрели.

Година след година все така е.
След всеки край, начало ново има.
Остава ти това да осъзнаеш,
миг преди от мен да си отидеш,

да отлетиш в прииждащото лято
в дантелените вежди на вълните.
Една любов избухнала внезапно,
така внезапно може да си иде...

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме!
От друго нужда нямам.
Единствено от твоята любов!
Когато съм до теб, съм друг, реален
и в теб намирам смисъл за живот .
Не ме кори. Аз често съм безсилен.
Съдба и Бог са силни врагове.
Съмнението може да убива,
но само в необичащи ръце.
Не се съмнявай! Вярвай ми, че мога
морета и реки да прекося.
Обичай ме! До край! До ешафода!
И с теб ще съм до края на света...