Зимата ще бъде пестелива.
Като мома, свенливо ще се скрие.
Снегът от белота ще се побърка.
От плач ще се стопи и ще загине.
Разрошени дървета ще разцъфнат,
от идващата пролет оживели
и птиците от юг ще се завръщат -
отслабнали и малко помъдрели.
Година след година все така е.
След всеки край, начало ново има.
Остава ти това да осъзнаеш,
миг преди от мен да си отидеш,
да отлетиш в прииждащото лято
в дантелените вежди на вълните.
Една любов избухнала внезапно,
така внезапно може да си иде...