Хребетът на моето вълнение
е гола, недокосната скала.
Време е за стих и откровение -
всяка болка носи тишина.
А във равнината на ума ми,
див порой убива златно жито.
Уж съм нависоко, над плътта си,
а усещам всяка скрита мисъл.
Божественият свят е своеволие -
не е за всеки святата тиара!
Различен ми е погледът отгоре -
любов не иска, нито пълна вяра.
Студен е някак. Някак нечовечен -
Олимп не приютява шампиони.
А в нелогичност крие боговете
и техните подсъдни своеволия.
Дори дъгата с други цветове е.
Божественият свят е огледало.
Оглежда се в душата и се смее,
играта е без край и без начало.
Не ми се мисли. Голото вълнение
по хребета се спуска безпризорно.
Жълтото в снега е вдъхновение
за нечие божествено притворство.
