и не заради нещо ме обичай.
Най-искрено, стъписващо и лудо...
Изчезвай в мен и после ме откривай...
Обичай ме, но не защото трябва
и не защото много те обичам.
Макар че самотата те разяжда,
не ме поглеждай с поглед саркастичен.
Комплексите, заблудите, лъжите,
наричани „любов” за благовидност,
любов не са – но ти сега обичай,
без смисъл, без причина, импулсивно.
Не се плаши! Обичай без съмнение.
Сърцето ти е точка на пресичане.
Нали сме уж най-висшето творение?
Кога ще се научим да обичаме?
