"Обичам те!" - написа с тебешир.
Асфалтът беше мек и ароматен.
Топеше се смолата - черна кир,
а буквите искряха в маранята.
От жегата е. Тази топлина
объркала е твоите представи.
"Обичам те" - написа на шега,
а аз изтръпнах в помисли и драми.
Усмихна ми се. Аз пък се смутих.
Не можех да повярвам, че се случва.
В усмивката ти може би открих
изписани най-искрените чувства.
Дойде дъждът и надписа отми.
Асфалтът пак чернееше безшумно.
Във парка две изгубени души
се сгушиха в беседката бездумно.
