сряда, 20 април 2011 г.

Тъговалеж



Тъгата пада като сняг,
обсипва душата ми със пепел.
Ти си там, на отсрещния бряг.
Аз съм тук, но не зная къде съм.
Целувката търся в твойте очи.
Усещам всяка твоя извивка.
Тялото ти е само мираж,
мисълта ми за теб е усмивка.
Тихо тъгата вали и засипва
самотните нощи и жадните дни.
Искам само за миг да си истинска.
Да се докосна до  твойте коси.
Затрупа надеждите тази тъга,
и вече не виждам с очите си,
там са сълзите от тази игра -
Да се забравим  обичайки се ...
 
;