Вали, моето любимо време!
Облаците във прегръдка са прегърнали земята.
Вятърът, като хрътка, души стаята ми и се мята.
Разсвирва се в комина на съседа.
И ме гледа от разбития прозорец
бъдещето мое - Утре.
Носи спомен бездомен, ранен.
Калта е влюбена в мен
и не ме изоставя до края.
Не знам дали за добро.
Аз вървя покрай мислите си
и влязъл в тяхното русло,
се оглеждам в мократа улица.
Синьо око
ме поглежда навъсено.
Пак вали!
Пак вали изведро!
Отново съм сам, но не слагам качулката
и не питам водата "Защо?".
Пак вали!
И вали,
и вали,
и вали,
моето любимо време ...
