Отново са тук...
На гости в немитата стая.
Разруха витае и крие съня
в тлъстите мрежи на паяка.
Отново ме блъска в очите нощта
на непито кафе и цигари
и сякаш съм сам от векове,
насаме със звъна на кротали,
които разцепват на кръст вечерта
и в нейните гънки отекващ,
с едно неизпито кафе
и с една неоправена стая...
Тишината превръщат във
вечност…
