Ще оставя след себе си спомен,
не разбити сърца и съдби,
пък дори да увехнат забравени
моите тайно спестени сълзи.
Ще се слея с дъха на комините
и ще плаче ветрецът чрез тях.
Ще разказва за моите страсти
и за моя безименен грях.
И ще свети пак слънцето жадно,
в маранята на мойте мечти.
Ще приседне на пясъка,
току преди залеза
и ще бъбри с море от звезди.
Ще вали, ще мирише на влага.
И ще вдишам с пълни гърди.
Ще се слея с калта, ще ме пият ливадите,
и ще се раждат чрез мене треви.
Да оставя след себе си
искам
талисман
срещу грях и беди -
любовта ми,
която ме пазеше
и която ще ме
спаси.
