Кражба

Кой ще разбере, че съм обичал?
Кой ще разбере,че съм мечтал?
Кой ще разбере, че съм обливал,
любовта си с поглед от метал.

Кой ще разбере, че съм бунтовник,
само че от двадесети век?
Кой ще разбере, че съм духовник,
търсещ Бог във кофите за смет?

Кой ще разбере, че го намерих?
ТАМ - объркан сам и …. ням!
Кръста си превърнал в джобно ножче,
вярата - в парченце от салам.

Кой ще разбере, че поговорих
с него, с моя звездноземен брат,
кой ще разбере, че му помогнах
и парченцата вина събрах.

Истината скрил съм във душата,
не, че има кой да разбере -
в наглата и повсеместна кражба
откраднали са Божие сърце!

Капка любов

Винаги има капка любов,
която се стича по чашата с вино,
превръща усмивката в благослов,
в сърцата  попива с нежност незрима.

Винаги има един послеслов
от думи, останали в чашите празни -
мечти и надежди, завити с покров,
в който втъкани са нашите тайни.

Винаги има една тишина,
която  крещи в безпомощност свита.
Отеква в душите и тихо зове
да бъде отново от някой открита.

Опит за летене /по песента на ФСБ/

Раздадох се, дали останах празен?
Оплетох се в илюзии, съдби...
Вървя по пътя си, за обич жаден,
но виждам само тръни и бодли...

Къде да спра - пред мен поредна бездна?
Душата ми е вече без крила!
С умората, която ме налегна
дали ще мога пак да полетя?

И както казват - "Блеснали житата",
но в моите невиждащи очи,
остават само бясно да се мятат
оглозгани от времето мечти...

И пак вървя, със воля неприлична.
Съдбата си приемам без вина.
Ще се опитам пак да се затичам,
над бездната отново да летя...




http://www.youtube.com/watch?v=VY-9Jl0yK0s
Михаил Белчев

Над бездна заставам без крила,
затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
за да полетя към теб сега в града.
А ме разделя крачка от твоя поглед син
с глухото ехо, скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
но се разбивам там, в скалите
и се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
да те прегърна и да стопя леда.

Няма да отричам

Не се кори, ти бе щастлива с мене,
и своя къс от любовта прибра.
Каквото е останало за мен е -
куп спомени и късчета слова.

Не ме кори, аз също те обичах,
тъй както аз разбирам любовта.
Заблуда бе? Не, няма да отричам,
но няма да я нарека ВИНА!

Защо да има винаги виновни
и кой на любовта е съдия?
Дори да ги наричаме греховни,
любовните ни чувства са съдба.

ИСТИНА БЕЗ МАСКА

Истината няма да изтрия,
нищо, че от нея ме боли.
Въпреки, че болката си крия,
искрен ще съм с тебе, без лъжи.

Можеш ли така да ме обичаш?
Аз не питам, даже знам това,
което ти самата ще отричаш,
изричайки лавина от слова.

До кога ще ме засипваш с голи фрази
с мълчание, което ще крещи?
Очите ти не лъжат, те разказват -
обичаш ме, но истината скри!

Та, Истината! Мога ли без нея?
Едва ли искам нещо да спестя.
Дори да се страхуваш и беснееш
не можеш да излъжеш любовта.

Импресия със свещ

Дълбоко потънал във своите тайни,
изгубих представа за време и сън .
С лица многолик и богат на фантазии
летях сред горящия восъчен хълм.

Фитилът гореше и съскаше плахо -
дали ми говореше нещо свещта?
Летях през плътта на горящите крясъци -
пустиня от спомени, скрити в нощта.

Отблясъчни бисери режат стените,
димът се извива, безкрайно боли...
Ритмично отмерва живота без милост
часовникът със стоманени стрелки.

Тик-так, тик-так, полудяват секундите.
Реката от восък безмълвно сълзи.
Догаря свещта, ще умира след малко.
А аз ще заспивам... заспивай и ти.