Истината няма да изтрия,
нищо, че от нея ме боли.
Въпреки, че болката си крия,
искрен ще съм с тебе, без лъжи.
Можеш ли така да ме обичаш?
Аз не питам, даже знам това,
което ти самата ще отричаш,
изричайки лавина от слова.
До кога ще ме засипваш с голи фрази
с мълчание, което ще крещи?
Очите ти не лъжат, те разказват -
обичаш ме, но истината скри!
Та, Истината! Мога ли без нея?
Едва ли искам нещо да спестя.
Дори да се страхуваш и беснееш
не можеш да излъжеш любовта.
