Раздадох се, дали останах празен?
Оплетох се в илюзии, съдби...
Вървя по пътя си, за обич жаден,
но виждам само тръни и бодли...
Къде да спра - пред мен поредна бездна?
Душата ми е вече без крила!
С умората, която ме налегна
дали ще мога пак да полетя?
И както казват - "Блеснали житата",
но в моите невиждащи очи,
остават само бясно да се мятат
оглозгани от времето мечти...
И пак вървя, със воля неприлична.
Съдбата си приемам без вина.
Ще се опитам пак да се затичам,
над бездната отново да летя...
http://www.youtube.com/watch?v=VY-9Jl0yK0s
Михаил Белчев
Над бездна заставам без крила,
затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
за да полетя към теб сега в града.
А ме разделя крачка от твоя поглед син
с глухото ехо, скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
но се разбивам там, в скалите
и се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
да те прегърна и да стопя леда.
