Дълбоко потънал във своите тайни,
изгубих представа за време и сън .
С лица многолик и богат на фантазии
летях сред горящия восъчен хълм.
Фитилът гореше и съскаше плахо -
дали ми говореше нещо свещта?
Летях през плътта на горящите крясъци -
пустиня от спомени, скрити в нощта.
Отблясъчни бисери режат стените,
димът се извива, безкрайно боли...
Ритмично отмерва живота без милост
часовникът със стоманени стрелки.
Тик-так, тик-так, полудяват секундите.
Реката от восък безмълвно сълзи.
Догаря свещта, ще умира след малко.
А аз ще заспивам... заспивай и ти.
