ИСКАШ ЛИ

Искаш ли да те обичам?
Оттук до края на света?
Добре, лъжите си събличай,
ела при мен без грам лъжа.

Ще кажеш "- Честна съм!" Но нека
с аршин не мерим честността!
Лъжата вътре е в човека
и тайничко разяжда тя.

Тогава първо изчисти я.
Ела при мен без фалш, без грим,
а аз душата ще разкрия,
в любовен ритъм да летим

без пранги, глупави окови,
комплекси, завист и сръдни.
Пречистена любов ще може
от егото ще ни спаси.

И ще вървим на сън, полека,
оттук до края на света.

Да те обичам искаш? Честно?

Или това е пак лъжа???

ЕЛЕКТРИЧЕСКО

Отслабна тока.
Притъмня.
Диета явно,
електрическа.
Мъждука крушката едва,
дали ще издържи
стоически?

Червена светлина,
не жълта,
се стича по стената,
капе.
Обърка се, нощта, обърка...
А напрежението гасне.

Аха мигът да изгори!

Но после леко просветлява.
Обесена луна крещи,
а сова скучно се прозява.

От зор бушонът ще се пръсне!

Ми нека да се изпари!

/Сърцето ми ще се откъсне
и призори ще се взриви./

КЪДЕ СА

Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато се върна при теб?
Мечтите къде са?
Скрити зад миглите?
В точен, римуван куплет?

Там са дърветата
с голите клони,
с напуснати, празни гнезда.
С пръсти от слама
косите ти гоня,
но ти си отиваш,
сама.

Вися над пустинята,
дъжд съм,
изливам се.
Падам на капки мълва.
Ти пък си пясъкът,
камъкът, глината,
там те откривам
с нега.

Въпроси задавам,
но стъклено ехо,
се блъска без смисъл,
без цел.
Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато към теб съм
поел?

Въртя като пумпал
свещена вимана
и мантри повтарям
безчет.
Въжето се къса
и връщане
няма.
Курсът към теб
е приет.

ЖЕНАТА, КОЯТО....

Жената,
която не можеше да обича,
обичаше мен.
Ужасно е да бъдеш обичан
по този невъзможен начин.
Няма признаци на любов,
нито знаци,
по които да се ориентираш,
Тя е като дъжд,
който измива стъпките,
като сън,
който не можеш да си спомниш.
Бълнува понякога докато спи,
но не помни...
Нищо не помни от съня си...

Дори не помни, че ме обича...

R.I.P

На Валери Петров

Отиват си поетите, големите...
След тях остават хора без следи.
По стиховете лаят, по поемите,
самите те наричат се творци.

Какъв Вапцаров, Фотев и Валери?
Чете ли някой техните творби?
Поетите сега са лицемери
и толкова ужасно им личи!

В епическа борба и фейсбук драма,
за лайкове продават си душа.
Поети ли? В поезията няма
неискрени, фалшиви чудеса.

Талант се раждаш, носиш го отвътре,
дори да няма кой да те цени.
Безценните завинаги остават -
Творецът ги признава за Творци!