спринтират чувства
бягане с препятствия
сто метра чакат
във секунди шест
вселенски кръстопът
разбит прозорец
порой от мисли
стегнати в разпятие
и тих ветрец
след дългите раздели
отичат се в канавката навън
излъгани надежди изветрели
лъжа е истината
но реална като сън
облечена е вярата обратно
и етикетът и стърчи
кое е в любовта така опасно?
сърцето питам,
но мълчи... мълчи....
игра на тенис
сервис, удар, точка
разделна мрежа в иглени уши
зашити устни пламенно говорят
а тишина вали.... вали...
вали...
Думи в целофан красят бонбониерата.
Кръгозорът е отчайващо захаросан.
От толкова захар горчи атмосферата.
Смисълът е блудкав и белосан,
а черното е остро като скалпел.
Аха, аха и в мислите се впива.
Хайде стига!
Мантри си повтарям,
за да излекувам старата си стигма.
Белег ще остане, груб цикатрикс,
раната дори да заздравее.
Бонбонът ще изчезне във устата ми,
от сладостта дори ще ми призлее,
но стиснал зъби, всичко ще преглътна,
ще бъда агнето, дошло на заколение,
намиращо в ръцете на палача,
дългонеоткривано вълнение.
Аха, аха и в мислите се впива.
Хайде стига!
Мантри си повтарям,
за да излекувам старата си стигма.
Белег ще остане, груб цикатрикс,
раната дори да заздравее.
Бонбонът ще изчезне във устата ми,
от сладостта дори ще ми призлее,
но стиснал зъби, всичко ще преглътна,
ще бъда агнето, дошло на заколение,
намиращо в ръцете на палача,
дългонеоткривано вълнение.
Къщите, едва въздишат,
без покриви, стъкла и стълби.
Коли в калта със клони кичат
поличбата, току изпълнена.
Какво се случи? За минути
небето мощите разтвори,
изля се песен демонична,
отнесе разпри и раздори.
Вода приижда като лава,
удавя радост и стремежи.
Потоп след себе си оставя,
оставя смърт, руши надежди.
Студена самота обгръща
осиротелите бунища.
Нащърбени дувари нищят
смъртта на прецъфтяла вишна:
"Ей тъй, от нищо се получи,
от простотията - безумие.
Къде е Ной да ни научи,
да ни спаси от слабоумие?"
без покриви, стъкла и стълби.
Коли в калта със клони кичат
поличбата, току изпълнена.
Какво се случи? За минути
небето мощите разтвори,
изля се песен демонична,
отнесе разпри и раздори.
Вода приижда като лава,
удавя радост и стремежи.
Потоп след себе си оставя,
оставя смърт, руши надежди.
Студена самота обгръща
осиротелите бунища.
Нащърбени дувари нищят
смъртта на прецъфтяла вишна:
"Ей тъй, от нищо се получи,
от простотията - безумие.
Къде е Ной да ни научи,
да ни спаси от слабоумие?"
Оставих недовършени изречения в хола ти.
Гледат телевизия с теб и пушат.
Безплътни са и не ти пречат да дишаш.
Не е нужно да ги заобикаляш,
не е нужно да ги обичаш.
Не оставят пълни пепелниците
и не си играят с дистанционното.
Страхуват се да се допишат,
да сложат точка окончателно.
Не им обръщай внимание.
Скоро ще се самоизтрият
риторично и иносказателно.
Тези изречения са призраци,
останали след едно приятелство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)




- Последвайте ме в Туитър!
- "Последвайте ме във фейсбук!
- RSS
Контакт