НЕ СПИРАЙ

Насред океан,
озъбен и ням,
останал без сили,
с греблото-лъжица,
байракът развял,
наместо платно,
чувстваш, че пак
си останал без сили.
Зад хоризонта
те чака съдба,
зад хоризонта
е твоето "Утре".
Не спирай, греби
с уморени крила -
някой ден този капан
ще те пусне.
Зъби стисни.
Под тебе водата
небето разтваря
в пенливи вълни.
Слънцето блъска
с лъчите си-чукове,
но ти не унивай.
Не спирай, греби.
С надежда измий
изнурените устни,
напукани длани
с любов намажи.
Насред океана,
останал без сили,
повярвай в живота.
Не спирай, греби!

ВИЕЛИЦА БЕЗ ИМЕ

Зимата отхапа
от сърцето ми половината.
Прималях от жега.
Но сме си приятели.
Якето ме топли,
но душата ми
куца от претоплената истина.
Тайна е, че още те обичам.
Езикът ми замръзна от безсилие.
Вече няма нужда да се крия,
докато пресичам Термопилите.
Не прегръщам празните надежди.
Няма кой да стопли паметта ми.
В преспите затънало доверие
вие, проглушавайки слуха ми.
С морав блясък идващото утро
крие нежността си в раковина..
Сърцето, наполовина счупено,
пулсира във виелица без име.
Студено е, а и е зима.
В очакване съм този студ да мине!

КОНСТИПАЦИЯ

Уплашена метафора замеря с пясък

очите, зачервени от безочие.

В тефтера букви теменужено

изригват в премаляло многоточие.

Изречения препускат - носорози.

От вятъра доведената мисъл,

опитва се във думите да влезе,

описвайки божествения смисъл.

И копие захвърля удивителна -

в сърцето ми се целеше гадината,

но аз успях да се прикрия с хилене

и с гумичка съня си да изтрия.

БОДЛИВА КРАВА

Дали ти даде нещо Любовта?

Защо я търсиш толкова усилно?

Измъчена трепери от студа,

превърнала се в чувство инфантилно.

Кого виниш, че вечно си сама?

Виновна е страстта употребена?

Любов наричаш всяка суета,

погалила лъжовно твойто его.

Сега злобееш - имаш си обект,

до вчера бил перфектния спасител.

От утре е завинаги проклет -

на лоното свещено оскърбител.

И как така превърна любовта

в най-долна, чалгаджийска злоба?

Най-евтиното търсиш в любовта -

поредният парцал във гардероба.

Мерилките на страст и на вина,

откраднати от селска бакалия,

не могат да премерят любовта -

"Илия се облякъл пак във тия"

Ще мине време. Ще се влюбиш пак

във някой, който обич заслужава.

Недей проклина клетия глупак -

на злобна крава Бог рога не дава.

ТЪЖНА СИ

Тази вечер имаш сенки под очите.

Носът ти капе.

Тъжна си,

меланхолична...

Животът менгеме натяга...

Спича се...

Изтича между пръстите красивата ти младост,

докато обичаш...

За жалост, не можеш нищо да направиш.

Не се и жалиш...

Самобичуваш се без думи,

в тесни дънки.

Душата си гориш на клада,

кошмарите морят съня ти...

Виновна си, че избор нямаш,

че се опитваш да обичаш,

че някъде във теб остава

едно танцуващо момиче...

Напук на времето...

Напук на суетата...

Уплашена се скриваш в тишина.

Проплаква сова.

И звезда пропада,

спъната от нечия мечта.

Пулсират капиляри безутешно.

В живота няма нищо вечно.