ДУШИТЕ

ПОЕТИТЕ!

   ПОЕТИТЕ!

ТЕ СА МАНИПУЛАТОРИТЕ - 

НА ДУШИТЕ ВИ!

ПОТЪРСЕТЕ СИ КРИЛА-

ОТ ОРЛИТЕ!

Душите тогава

свободни избират

посока!

д-р Христо Димов 

Душите без крила не съществуват.

Душата е душа, като лети.

Понякога на мъртви се преструват,

но има ли ги, полет предстои.

Обичат да се реят във мечтите,
безкрая да докосват с благина.
Душите ни са мост към висините,
а полетът им ражда вечността.

СЕЗОНИ

Атанас Филипов

Януари лекува съмнения.

Февруари прикрива сръдни.

Март е само предверие.

Април разпъпва съдби.

Май отново замисля.

Юни идва от раз.

Юли слънцето плисва.

Август грее на макс.

Септември леко нагарча.

Октомври клони съблича.

Ноември скрива се в здрача.

Декември в улука изтича.

ММ

Писна ми от мъжки момичета,
дето могат да спят и сами.
Заприличали са ми на кокичета,
но без пролет, уви.

Вечно криви, оплакващи се,
скрили в женски тела,
вместо нежност и майчинство,
две гърмящи дула.

Саможиви, немолещи,
без сърца и души,
блъскат с лакти в живота си -
я иди ги гони.

После уж съжаляват -
по принуда било.
Но по мъжки наливат си
и гаврътват едно.

Късно, в бара, забърсват,
някой мъж на инат.
Заранта го изритват
и с погнуса, и с яд.

Пак по мъжки захапват
на живота врата.
Тези мъжки момичета,
не признават смъртта.

Самотата в душата
крият с взор устремен,
но от щастие бягат
и наричат го плен

и с фалшивия патос
на политкомисар
защитават съдбата си 
с ярост и с жар.

"-Не човек, а желязо!" -
Ах, нима е шега!?
И в най-женското тяло
да си с мъжка душа!

БОЖИ ДАР

Хей, момче,
сипи водица на стария овчар.
Тук ракията е скъпа,
стори ми този дар.

Живота искам да преглътна,
заседнал е, боли!
От ходене, гърбът претръпна,
а жажда ме гори.

Пребродих ниви и поляни,
полета, висини,
от речно дъно
кръст извадих,
но Господ не открих.

В жени го търсих,
млади, стари,
и не една познах.
Но все накриво стъпвах,
джанъм,
и често бях за смях.

Сега съм жаден.
Милост искам,
но няма от кого.
Йордановден отмина,
сине,
но не и туй тегло.

Та дай една водица, моля,
ракия ти не ща.
Опил съм се
в живот-неволя
и чакам си смъртта.

Тъй рече, седнал в хоремага,
старият овчар.
И чашата навдигна благо,
като божи дар.

Ивановден дойде на прага
в зимен ямурлук.
Старият овчар си тръгна.
Куцайки....
На юг.

***

Мрази ме, даже много ме мрази!
Омразата ти нека е безбожна!
От нея най-отчетливо личи,
че те боли 
от любовта ни невъзможна!