МЕКУШАВО

Завиваш ме
с тази мъгла,
която обвива града ни.
Одеялото от белота
е упоило
съня ми.
Зима е! За беда,
снегът чака
знойното лято.
Вятърът ли
довя тишина,
вкоренила
белотата
в косата ми?

Чуваш ли?

Самота
пълзи,
преизпълнила вените.
Кажи ми как да я спра,
като съм пълен с
безверие?

Вярваш ли
в любовта?
В закона?
В Бога?
В държавата?

Казвам ти!

Ще умра
безутешно завит
от забравата.

Заливат ме пипала,
октопод ме души
в огледалото.

Повярвай ми!

Любовта
не се крие
под одеялото!

Завий ме,
но с красота!

Тази мъгла мекушава,
с нежност убива страстта,
и безформени чувства
оставя.

ЦИКЛОФРЕНИЯ*

Ще забравя тази обич
и ще изтрия телефона!
Ще се престоря на безбожен,
ще псувам и крещя на воля!

Коя си ти? Не струваш нищо!
Аз името ти днес не помня!

Не се обиждай, нищо лично,
фалшиви истини не гоня!

В началото ще дишам тежко,
ще контролирам мисълта си.
В юмрук ръцете си ще стискам,
но няма да предам духа си.

Обичах те! И беше свято!
Сега си слязла от амвона
и виждам грозната картинка -
било е постер**, не икона.

Не вярваш, че ще те забравя?
Ха! Егото ти е до Бога!
Бесът ти грозен, забавлява,
но да го помня аз, не мога!

Не искам вече подигравки!
Извадил гумичката трия,
за да изчезне без остатък
любовната циклофрения!

* циклофрения - психоза в две напълно противоположни в колебанието на настроението фази, разделени от периоди на пълно здраве.
** постер - мн. постери, (два) постера, м. Голям цветен плакат, афиш, който служи за реклама.

ЩЕ СЕ НАМЕРИМ

не събличай любовта ми 

може да откриеш манекен: 

не събличай манекена 

може да откриеш 

любовта ми.

Чарлз Буковски

Може би, ще се намерим късно,
когато няма да ни има -
деца, напуснали дома си,
останали без сън, без име.
Ще търсим пътища незрими,
отново ще пресрещнем друми.
Ще помним кода - дъх без име
в останали без спомен думи.
И може би, но не случайно,
пораснали, ще се намерим,
само че с любов реална,
извън стандартните размери.

Колекция от прашни сенки,
нанизани на броеница,
"Обичам те!" ще казват шумно,
без страх от болка и отричане.
И вместо тайно да мърморим
магии, клетви, заклинания,
извън небесните простори,
с души, застинали в стенания
ще любим в мигове извечни!

Сега оставаме далечни.
И с в пранги оковани чувства.
Деца сме днес, с тела презрели,
но може би, ще се намерим,
отново, в друго измерение,
и вече няма да сме чужди.

По магистрали паралелни,
пресрещаме се безутешно!
Със сигурност ще се намерим!
Ако обичаме се вечно!

ДЪЛГИ НОЩИ

Дълги нощи, пламнали сърца,
през облаци луна наднича плахо.
Не се и крием. Голи на брега,
събираме вълни в горещо лято.

Обичаме, щастливи при това.
Единствени във цялата вселена!
Избягахме до края на света,
да пазим любовта неопетнена.

Една вълна късмет ни пожела.
Попътен вятър нежно ни погали.
Потеглихме обратно към града -
носталгия душите ни опари.

Мълчахме дълго - час ли, два ли, три.
Препускахме в живота-магистрала.
Не искахме да вярваме, дори,
че чака ни поредната раздяла.

Спокойствие, море и куп звезди
не може вечно в шепите да пазиш.
Но споменът пулсира в зимни дни,
когато в самотата си се давиш.

КЪМ ПАЛАЧА

Виж!
Успя да ме сразиш!
От нежността ти
полудявам!
Уж силен съм, но
като вик,
стих ,
сладникав
си напявам.
Избава искам!
Дишам поразен.
Сърцето ми
пулсира до всемира!
И няма нощ,
и няма ден,
за теб да мисля
аз не спирам.
Дали в Берлин,
дали в Уганда,
където и да се намираш,
усещам те -
красива, жадна,
за обич и любов
умираш.
А аз трептя!
Трептя сразен!
Сюжетът е стандартен -
плача!
Прецакан съм
и заразен
от любовта си към
палача!