В РИМИ

Изтича между пръстите нега -
докосване фатално, земетръсно.
В очакване на края на нощта,
душата от вълнение се пръска.

Капчици от свян и добрина
политат в светове необозрими.
Чувства сублимират в тишина,
изтичат между пръстите, раними.

Поетът е самотник във нощта.
Лодкар без лодка в Пламъка на здрача.
Перото му танцува над листа,
словата му в ритмични стъпки скачат.

В съня потъва, слаб и уморен,
оставил тежки мъки и болежки,
лети поетът, влюбен, вдъхновен,
над хорска суета и скъпи грешки.

Виенска въртележка завъртял,
римува хармонично битието.
Поетът е магьосник без кинжал -
магическата пръчка е в сърцето.

ФАЗА

Едно дъждовно, унило небе,
с изпостели, неказани думи,
чака сивия вятър да спре,

за да стреля с дъждовни куршуми.

И не плаче, оправя боне,

октомврийски навъсено, тихо.

Онемяло, гротескно небе,

стиска устни, напук, упорито.

А под стряха се скрило, врабче,

перушина настръхнала стяга.

С ученическа чанта, дете,

с пожълтяло листо се надбягва.

Есента, прави рязко завой

и захвърлила лятната риза,

се облича в пуловер - порой

и на зимата вади чеиза.

ПЛАЧ

Ангелите заплакаха пред реалността -
не изпълниха заповедта на Бога.
Безсилни бяха те пред завистта,
човешкото съмнение и злоба.
С крила, покрити с нефт и сажди,
не можеха да излетят.
Заплакаха с брилянтни сълзи
с надеждата, че ще умрат.
Безсилни, в казуса пленени,
те плакаха година, век...
От сълзите роди се племе -
човек с душата на поет.

ДИВ СПЕКТАКЪЛ

Броеница.

Птичи крясък.

Слънчева жарава

в слънчев сплит.


Мечти на пясък.

Тъжен вятър.

Вълчи стъпки.

Мил камшик.


Див спектакъл.

Селска къща.

Кръст, под който

гние хляб.


Сянка,

дебнеща в оврага.

сънища

на котарак.


Късно вино,

дръзко грозде.

Тръпка дълга

до века.


Мъжка мъка.

Знак отгоре -

тихи стъпки,

на жена.


Мост от болка.

Шепа жито.

Въздух, гъст

като петмез.


Плет от чувства.

Куче свито.

Падаща звезда.

От стрес.

ЛЮБОВ В ЕДИН С ТВЕ НО ЧИСЛО

Позволете ми да обясня,
че варианти има сто -
Любов в единствено число
не е Любов, а самота.