БИВША

Това е твоята бивша жена

и мъжът и, леко прегърбен. 

Красива, усмихната, без вина.

Ти се скриваш в тълпата, 

но тайно надзърташ. 

Спомени блъсват 

слепоочната вена. 

Нима е ревност това? 

По дяволите! 

Пак надзърташ. 

Лицемерно е - 

това е твоята бивша жена. 

Отминават. 

Превърташ. 

Тя го обича тъй, както теб не успя? 

Вкус на тъга гали небцето. 

Връщаш се в реалността 

с неосъзната болест в сърцето... 

Тя беше твоята бивша жена.

Вцепенен

Не! Не! Не!

Така не може!

Плувам в празни езера.

От празни чаши пия вино

и празен лягам, без слова.



Не! Не! Не!

Това е ужас.

Без бряг разливат се реки.

Без вятър клоните се люшкат.

Деня боли! Нощта боли!



Не! Не! Не!

Пулсират скрити

пустинни, жадни страхове.

Изпиват чувствата взаимни,

превръщат ги във бесове.



Не! Не! Не!

Душата пагубно раздират

безброй комплекси от вина!

Нима това любов наричаш?

Не е любов!

Не е любов това!

Нямаш сили вече за отричане!
Откровено вцепенен, завиждаш тайно на убитите -
смъртоносно заразен от пагубното си обичане.

ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ

Всичко, което имам,
вероятно го имаш и ти -
сърце, душа, мисъл
и мъничко луди мечти.

Аз съм досущ като тебе.
Ние сме капки вода.
Не знам по какво си приличаме -
аз мъж съм, ти си жена.

Не прощаваме бързо (дълбоки сме),
но простим ли, забравяме в миг.
Постоянно си учим уроците -
аз на теб, ти на мен ученик.

Не умеем да бъдем престорени,
лицемерни души, без сърца.
Аз и ти сме две мънички облачета,
от които се ражда дъжда.

И вали най-пречистена истина,
(много хора и казват любов),
С цветове от дъгата разлистена
тя ни свързва "вовек и веков".

Всичко, което имам,
вече  го имаш и ти...
Сърце, душа, мисъл -
всичко ти принадлежи.

ПРЕЗРЯЛО ЦВЕТЕ

Объркани от крясъци са дните ни.

Пророчествата крият тъжни истини.

Удобните лъжи привличат мислите.

Животът се затлачва от безсмислие.

Прекрачваш хора, прашни гари, спирки,

но няма как да спреш беда навреме.

Кому е нужна тази надпревара?

Душа осиротяла в тяло дреме...

Финалът винаги е скучен -

бисквити, жито, две сълзи пролети.

И шепа пръст -

eдно презряло цвете

съблича си над гроба цветовете.

КАК ДА СЕ СПАСЯ

От злите сили как да се спася?
С молитва свята или с кръстен знак?
Долитат бесове открай света.
Прииждат на талази пак и пак.

Скилидки чесън нося на врата.
Билкова отвара не помага.
Нападната е моята душа,
но как душа от зло се защитава?

Обърканите мисли се роят.
Жужат като разгонени пчели.
Емоции в сърцето ми кръжат,
от болка то не спира да крещи.

Но този крясък глъхне без слова.
Глухи сенки крие небосклона.
Умира бавно моята душа,
Но как да я спася? Не знам! Не мога!

Кажи ми ти, Весталке, без лъжа,
демоните как да овладея?
Не спирам да проклинам участта,
че в този ад приживе ще живея.

Усмихна се Весталката, без глас -
смирено ме докосна с добрина
и нежен лъч душата ми огря -
изпълних се с любов и светлина.