ПЕПЕРУДЕНО ДОКОСВАНЕ

Резонансно трепват мигли удължени.
Разсипани мъниста тегоба
търкулват се по скули кадифени.
Отблясък от напусната мечта
намига закачливо за сбогуване.
Сънливо се прозява пеперуда,
с девствена, неразгадана цветност.
Дързостта и, още не пробудена,
изригва в огъня на оправдана честност.
В учестено дишане се ражда идея за любов.
Целувки, сплетени в коси от спомени,
довява вятърът и носи смисъл нов
на дълбокомислено погребаните фрази -
Измисляй ме.
Обичай ме.
Люби ме.
В огъня след миг ще се отправи лудостта.
И там ще изгори в неистов ритъм.
Не е ли време да се вземеш във ръцете ми,
оплетена в средновековното ни бдение?
Рошавите чувства, непремерени,
антени са, 
макар за кратко, 
временни.
Сигнали от космичната любов
приемат,
за взаимност озверели.
Ще бъдем прашни 
и дори безцветни
на сутринта,
отдали цветовете си
в насладата от нежното жигосване.
Боси сме - деца на турбуленция,
родени в пеперудено докосване.

ИМЕ

Питаш как да ме наричаш.
Името ми не е важно.
Важно е да ме обичаш -
нежно, искрено, сакрално.
В сънища да ме прегръщаш,
да ме топлиш в люта зима.
Не мисли за мене име,
просто нека да ме има.

ИЗРЕЗКИ

Еротиката от голата истина
често вие срещу луната.
Потръпват бедрата,
а капките пот се стичат
в замръзнала диря.
Думи се молят
да бъдат изречени,
мисли се скриват
в изрезки от вестници.
Вия, когато усетя
самотата в душата си.
Особено съм чувствителен,
когато съм признал 
голотата си.
Вечер е.
Уморени, очите ми,
вглеждат се
в красотата ти.
Време е за отличници...
... време е за предатели.

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Протягам ръка без часовник

и взимам куфара празен.

Отдавна в сърцето бездомник,

пътувам към себе си жаден.


Невинност посял в любовта си,

по детски щастлив и усмихнат,

споделям мига на страстта си

във стих и във тиха молитва.


С летяща душа във платната,

с вълни от пулсиращи чувства,

прегръщам зова на съдбата -

пътувам, дори да накуцвам.

ПИША СТИХОВЕ

Пиша стихове,
защото
ти говоря,
когато те няма,
говоря ти,
когато спиш,
говоря
на тишината помежду ни,
говоря
с надеждата,
че ще ме прочетеш,
говоря
тайничко за любовта ни,
говоря
с искреността на моя страх,
говоря

с патоса на камикадзе,
говоря
без да искам отговор от теб,
говоря
всяка вечер, тайно,

говоря
с надеждата, че ще ме разбереш.
Пиша
думи, които не мога да изрека.

Пиша
мисли, които се блъскат в душата ми.

Пиша

слова, които искат 
да бъдат с теб споделени.

Пиша 

за нас, за цялата наша вселена.

Затова,
не ме питай защо пиша,
защото 

няма да ти кажа 

защо...