Черешова задушница

В мълчание изригва тишината.

Пламъкът на свещ е само блясък

в очите на иконите. Кънтяща
е истината, скрита в полумрака.

Два призрака пристъпват зад очите.

Поглеждат към димящото кандило.

В зениците заседнали са дните, 

а истината къкри в чаша с вино.

От кръстен знак, родена непорочно,

душата светъл спомен озарява.

Задушница е. Шепата череши

почерпка е за гостите от Рая.

Задкулисно

Поредният абсурден спектакъл  -
чакаш любовта да си тръгне!
Обичаш ли го? Или е приятел?
Искаш от съня да го изтръгнеш?
Тиха си! Тиктакаш в двоеточие.
Давиш се в мечти занемарени.
Антрактът интервал е между осите,
превърнал се в основно представление.
През миглите ти, като през завеса,
промъкват се изгубени понятия.
Притихнала, озъбена, безцветна,
в сбогуването скрила си разпятие.
Различна си, когато си смутена -
в очакване притихваш артистично.
Страхуваш се да бъдеш откровена,
сбогуваш се с мечтите задкулисно.

Не искай обещания за вярност

Не искай обещания за вярност,
че клетвите кичозни са слова -
гаранции за обич и лоялност
със себе си не носи любовта.

Не може лудостта да застраховаш
и в твоя огън друг да изгориш.
Не бива в целофан да опаковаш
горяща факла - ще го разтопиш.

Ще бъде ли съдбата благодетел?

Късмет ще донесе ли любовта? 

Въпросите, поръсени със пепел,

отговори няма да получат.

Фалшиви уверения в нощта

с лъжа сърцето може да улучат.

Връзка с битието

Разтърси се сърцето земетръсно.
Посоките завърза като възел.
От страх гласът ми в гърлото пресъхна.
Дъхът ми спря за миг, редейки пъзел.

С това най-често разговорът свършва -
последен туш, изригва барабанът.
Секундата, в която спомен пърха,
е само звън от плачеща камбана.

Езикът се е сраснал за небцето,
очите търсят нитроглицерина.
Разклати се от земетръс сърцето
в объркан и неравноделен ритъм.

И отговори нямам на въпроси,
които на живота дават смисъл -
безпомощно замрял в сърдечна криза
с залепнала уста, за да не викам.

Нима така отиват си душите?
А уж ми беше каменно сърцето,
сега е птиче, пърхащо в гърдите -
единствената връзка с битието.

Букет

Този букет е за теб -
цял живот го събирах.
От моретата пяната взех,
в планините цветята отбирах.
Утрото даде роса,
слънцето даде милувка,
облакът- късче мъгла,
вятърът страстна целувка.
Букет от бодливи мечти,
с ангелски дъх на забрава -
дори от любов да боли,
букет от любов ти дарявам.