Преди пролетта?
Или в преспите ще замръзна?
Дъхът ми скрежовен е.
Любовта?
Зла интрига на лед я подхлъзна.
И се пръсна наоколо.
На игра.
На кристали топящи се в шепата.
В този студ не сълза,
а късче лед се отронва нелепо.
Аз ще чакам наивно.
До пролетта.
Всяка болка на сън е илюзия.
Щом не бягам от зимата,
ще поспя...
Дано слънцето
ме събуди.
Защо крещиш?
Отдавна съм буден!
Не вълните довяха тъга.
Невиновен е вятърът южен
топлитана попил на юга.
И не слънцето ме събуди
с лъчите
на копнежи и плоски мечти.
Аз събудих се буден.
Бездумен.
Без значение кой ме роди.
Затова не крещи.
Няма смисъл
от безмислена тишина.
Буда пак ще играе учител.
Иисус ще спасява света.
Зад завесата тихо се крие
паднал ангел, с гипсирана чест.
Ако кресна и аз...
Боже мили...
Ще намериш ли Ноев ковчег?
Или в преспите ще замръзна?
Дъхът ми скрежовен е.
Любовта?
Зла интрига на лед я подхлъзна.
И се пръсна наоколо.
На игра.
На кристали топящи се в шепата.
В този студ не сълза,
а късче лед се отронва нелепо.
Аз ще чакам наивно.
До пролетта.
Всяка болка на сън е илюзия.
Щом не бягам от зимата,
ще поспя...
Дано слънцето
ме събуди.
Защо крещиш?
Отдавна съм буден!
Не вълните довяха тъга.
Невиновен е вятърът южен
топлитана попил на юга.
И не слънцето ме събуди
с лъчите
на копнежи и плоски мечти.
Аз събудих се буден.
Бездумен.
Без значение кой ме роди.
Затова не крещи.
Няма смисъл
от безмислена тишина.
Буда пак ще играе учител.
Иисус ще спасява света.
Зад завесата тихо се крие
паднал ангел, с гипсирана чест.
Ако кресна и аз...
Боже мили...
Ще намериш ли Ноев ковчег?
