прераснала в отчаяние.
Колко стихове писал съм
без да чакам признание.
Мракът синьо мастило е.
Вятърът словотворец.
Аз с дима се изнизвам,
през отворен прозорец.
И политам в небето,
без координатна система.
Посоката е нагоре.
До върха на вселената.
Точно там те измислих,
непознала реалности.
И във белите листи,
те родих без баналности.
Тихо! Тъжната истина
няма да сгрее сърцата ни.
Ти, родена в измислица,
си по-реална от всякога!
