ТЕ ТИ БУЛКА СПАСОВ ДЕН

Не се обичаш ти.
Съдбата те зарича.
Иди я разбери.
И след това отричай.
Не можеш да се спреш.
От мисли полудяваш.
Такъв проблем не щеш.
Но ти си го създаваш.
Нацупена мълчиш.
Ядосана заспиваш.
В страст ще изгориш -
объркана си, мила.
От нищо се гневиш.
С любов се оправдаваш.
Не искаш да грешиш,
но с грешки се наказваш...
И пак изгрява ден.
Разцъфваш като роза.
Поредният проблем,
поредната тегоба...
А тази красота,
с която си дарена,
е само параван
за болки и съмнения...
Не се разбираш ти.
Животът ти изтича.
Напразно се хабиш,
ако не се обичаш.

ПРИЗНАНИЕ

Крайна мярка е вината.
С нея егото замеря значимостта
на личност простосмъртна.

Виновен ли съм аз,
че те намерих,
а после в битието се обърках?

И кой да каже рано ли е,
късно ли е?
Та времето е простичко сравнение.
Ти си несравнима по презумпция.
Как тогава с време да те меря?

Очите виждат само отражения.
Не мога да докосна същноста ти.
Прогледнал, след провали и съмнения,
усетих само дъх от любовта  ти.

И затова смирено се оставям
да ме замеря егото с признания.
Признавам! Всичко ти прощавам!
Обичам те до ... отчаяние!

ОТРОВЕН

Трябваше ми много време
да разбера,
че ме лъжеш безогледно.
Първо факта ме учуди.
/Уж съм свръх интелигентен. /

После всичко се потули
и дори забравих даже.
Последно?
Има ли измама?
Или се самозаблуждавам?

Пророчества се сбъдват шумно.
Аз оставам глух за двама...
Много умно! Умно много!
Щом те видя -оглупявам...

Не намразвам битието.
Всеки път разочарован,
пак се лъжа.
Не е лесно
да си
от любов
отровен...

ДОЖИВОТНО

Не сме приятели, не сме и непознати.
Обичаме се, даже ни боли.
След хиляди стратегии и драми,
кои сме ние? Просто аз и ти?

Не е последно. Вечната раздяла
събира ни, а после ни вини,
обвързва ни с въже от тежка карма,
каторжници с преплетени съдби.

Не сме щастливи, няма и да бъдем.
А думите крещят от тишина.
Не можем боговете да излъжем.
Не е ли всичко някаква игра, 

а ние заблудените актьори, 
умиращи на ужким в плосък филм?
Кои сме ние? Хиляди въпроси
без отговор отлитат като дим.

Но няма огън. Болката догаря,
претръпнала в мъгла от суети.
Приятели не сме. В играта двама
играем доживотно "Се ла ви".