Не сме приятели, не сме и непознати.
Обичаме се, даже ни боли.
След хиляди стратегии и драми,
кои сме ние? Просто аз и ти?
Не е последно. Вечната раздяла
събира ни, а после ни вини,
обвързва ни с въже от тежка карма,
каторжници с преплетени съдби.
Не сме щастливи, няма и да бъдем.
А думите крещят от тишина.
Не можем боговете да излъжем.
Не е ли всичко някаква игра,
а ние заблудените актьори,
умиращи на ужким в плосък филм?
Кои сме ние? Хиляди въпроси
без отговор отлитат като дим.
Но няма огън. Болката догаря,
претръпнала в мъгла от суети.
Приятели не сме. В играта двама
играем доживотно "Се ла ви".
